Другата страна на театъра. Теодора Духовникова.

Другата страна на театъра…

Битът, неприятният бит, буквалността, некомпресията на време и пространство.

Театърът е…

Компресия на време, пространство, послание, идея, идеал, мисъл и няма нищо общо с бита.

Театърът за мен е по-хубавата къща и повече е домът, в който искаш да стоиш, да бъдеш и този дом да се обновява и всеки път да е пълен с различни семейства, които ти да обичаш, всеки път еднакво силно.

Най-странното нещо, което съм правила при подготовка за роля…

Лека-полека физически и като походка и можене да се превърна е една доста по-неженствена жена, отколкото съм аз самата.

Ритуалите…

Свързани са с моменти, в които се съсредоточавам и не искам никой да е в моята гримьорна. Когато си обличам костюма това е много личен и интимен момент за мен – все едно си навличам кожата на този човек, който ми предстои да изиграя.

Любим момент от репетиции…

Десетте дни преди премиерата. Тогава огромна част от пътя е изминат, знаеш какъв ти е героят, какъв е кодът на спектакъла, какво правят партньорите ти, къде са ви трудностите и нещата, за които трябва да работите, знаеш нещата, които искаш да пробваш и вече можеш. Тогава се репетира от сутрин до вечер, не излизаш от театъра и всеки спектакъл дърпа много напред. Това са любимите ми дни.

Най-трудният текст…

Едно стихотворение на Гео Милев – нямаше нито един глагол, изреждат се изключително точни описания и определения. Иначе уча лесно текстовете, но разбрах, че когато действието ми се губи, мозъкът ми става повече безпомощен, отколкото ако следвам действието на историята.