Другата страна на театъра. Йордан Ръсин.

Другата страна на театъра…

От другата страна на театъра е театър. Факт и Фикция.

Най-трудната роля…

В представлението „Нова библия“ с режисьор Иван Добчев беше най-трудното ми изживяване, свързано със създаването на света и на персонажа. Имам два монолога, като единият го работихме в 80% от репетиционното време, за мен беше най-голяма крачка към света на Радичков. Разбрах, че съм вътре едва на генералната репетиция, преди премиерата сутринта. И когато го изиграхме си казах: „добре, не съм в небитието“.

Най-странното нещо, което съм правил в подготовка за роля…

Преди няколко години правихме „Идиотите“ с режисьор Лиза Шопова и там ролята ми беше на бавноразвиващ се. Доста документални филми гледах по темата. И реших да пробвам ролята по пижама във фоайето на Столична библиотека. И имах странни реакции от редовите посетители на библиотеката.

Ритуалите…

Единият е личен. А другият – да си мия зъбите преди представление. За да изчистя всичко, което е минало през деня (разговори, емоции…) и да вляза „чист“ в спектакъла.

Най-трудният текст…

Всички текстове при мен са на права  и равна линия, няма някой, който да е по-труден, по-лесен, по-любим.

С ролите се намираме…

На тъмно, в процеса на работа, чрез окото, мисълта и външния свят.

Бъдещето на театъра…

Неизвестно е, като всичко след кризисни ситуации. Би трябвало да сме по-щастливи и по-добри след толкова голяма криза. Трябва да сме силни с мисълта си и да действаме чрез нея, да правим това, което душата ни казва.

В театъра…

Имам възможност да съм няколко неща – да съм това, което съм, да съм това, което не искам да съм и да съм това, което искам да бъда.  Във всяко представление се прокрадват тези три линии и едната взима превес.