Другата страна на театъра. Юлиан Вергов.

Подготовката за излизане на сцена…

Започва с пристигането в театъра около час и половина преди спектакъла, минаване на текста, говорна и физическа загрявка, концентрация и обличане на костюма.

Най-трудният текст…

Всеки следващ. В момента ми е най-труден текстът на Иван Вазов от представлението „Народът на Вазов“. И честно казано – и Оскар Уайлд.

Любим момент от репетициите…

В разгара на репетиционния период, горе-долу се пада по средата, когато вече знаеш какво правиш и измисляш етюди, линии на поведение, въображението ти тогава е много силно. После идва притеснението от предстоящата премиера, което не ми е чак толкова любимо, защото започва едно шашкане, все няма време.

По време на премиерата…

Никога не е достатъчно времето, независимо колко дълго репетираш. Общуването с публиката е най-притеснителното нещо и дали ще се получи тази обмяна на енергии.

Другата страна на театъра…

Изнемогата. Изнемогваш да мислиш и да си фантазираш някакви неща, изнемогваш да живееш докато се случват репетициите в театъра. И най-вече изнемогата от липса на време, никога не ти стига времето. И е много изпепеляващо. Театърът дава страшно много, но не съм сигурен дали не взима повече.

Историите от сцената…

Тези, които помня, не са свързани с някакви лоши неща или забравяне на реплики, а тези дуендетата и т.нар. от мен „вътрешен оргазъм“. Тогава „отлепяш“ – от себе си, от земята, от реалността, от живота, живееш в един друг живот. После, разбира се, много бързо се връщаш и се наместваш обратно в реалния живот. Но това е най-голямата привилегия на един актьор. Последното такова „отлепване от земята“ беше в края на лятото след „Поетите“. По-интересното и вълнуващо беше, че това се случи с всичките ми колеги. Беше изумителен спектакъл.

Публиката…

Публиката навсякъде е различна, но зрителите на поетичните спектакли идват конкретно заради поезията и са настроени точно за това. Докато в театъра има публика, която идва заради смешките, други идват насила – например мъже от жените си. Театралната публика е доста разнородна.

Поетичната душа…

Много ми харесва да участвам в „Поетите“

Театърът в поезия…

Има толкова много стихове, в които може да бъде облечен театърът, много от стихотворенията за любовта могат да се съотнесат към театъра. Нека да го кажа със строфа на Ивайло Балабанов – „животът винаги започва от площад „Надежда“ и с нас върви докрая по улица „Любов“. Така е и с театъра – той започва от площад „Надежда“